Page 52 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 52
Васил Попов
VІІІ
– Радуле! Радуле! – виковете на Кардам събудиха ро-
допчанина.
Той стана, излезе от колибата си и видя в далечината
младия Стрезин, който препускаше на коня си към него.
Гол до кръста, той слезе от жребеца си.
– Радуле, тая нощ са видели Мустафа ага във Вукан!
Николай му искал предварително парите, дето турчинът
бил обещал в замяна на шарпланинците ти... Види се, Че-
рен, Сив и Бял и него са го нападали, щом ги иска мъртви!
Ала Мустафа ага не искал да дава нищо на Николай... Сдър-
пали се двамата, сбили се... И Мустафа ага убил Николай!...
Ето го, Радуле, сега ти е паднал. Иди и направи това, което
винаги си искал и което трябва да направиш!
През цялото време Радул мълчеше – това, което чу от
Кардам, като че не го изненада и не го интересуваше. Само
гледаше десницата на Кардам.
Тя стискаше вълчата кожа, с която през нощта бе обле-
чен младият Стрезин.
– Откъде имаш тая кожа? – пита Радул.
Чул питането на стареца, Кардам сякаш забрави за ис-
торията за Мустафа ага и се опомни. Погледна вълчата кожа
в десницата си и като че за миг само се засрами. И както я
гледаше, лицето му придоби такъв един вид, присъщ на
50
