Page 47 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

последва гарваните – както оня ден последва черната птица,

която му показа пътя до Мехметаговия пищов. Нещо му
подсказваше, че ятото ще го отведе до нещо, което трябва
да види и на което трябва да стане свидетел. Затова старият
родопчанин, воден повече от чувствата си, отколкото от ра-
зума, не мисли много, ами яхна коня си и като го пришпори,

последва гарваните.
И ги следва дълго време. През широки поля, буйни реки
и дълбоки гори, които му бяха все чужди, непознати. За
първи път бродеше из тези земи и сам не знаеше дали ще

успее да намери обратния път. Но по някое време спря коня
си, защото в далечината съзря една сянка. И тая сянка се
движеше бавно сред дълбокия сняг и в същата посока, в ко-
ято летяха и гарваните. Дали тя ги следваше, или те нея –

не се разбра. А Радул, спрял на място коня си, гледаше случ-
ващото се пред очите му, та страх обземаше сърцето му.
Той не искаше да продължава напред. Но нещо му подсказ-
ваше, че трябва да превъзмогне тоя страх и въпреки него да

последва гарваните и черната сянка, която след миг само
навлезе в една дъбова гора и се изгуби от погледа на Радул.
Старият родопчанин слезе от коня си. Изостави го. И
също навлезе в гората. Вървеше бавно и се стараеше да пази
тишина, за да не го усети сянката. Макар че граченето на

гарваните в небето и звукът от крилете на птиците и без
това заглушаваха Радуловите стъпки в снега. Мина още
време и Радул отново се спря.

45