Page 42 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

се закле, че ще избие всеки един от Мехметаговите сърат-

ници, които унищожиха селото му.
Радул спря да говори за малко – а докато говореше, раз-
казваше сякаш не за себе си, а за някого другиго... Старият
Радул се загледа в треперещия не от умора, а по-скоро от
притеснение Кардам, който не спираше да копае. И вместо

звук от забиващата се в студената земя лопата на всеки удар
се чуваше по едно грааа!, дошло от гарваните.
Радул – старият, продължи да говори за Радул – младия:
– Когато Радул порасна, научи се да стреля и да се бие.

Като истински мъж... После тръгна по следите на Мехмета-
говите съратници. Тях в началото ги водеше Мустафа ага.
Но, види се, не е бил много кадърен да бъде техен водач.
Понеже Мехметаговите съратници бързо след това се раз-

делиха, та се пръснаха по цялата земя. А Радул трябваше да
ги следва един по един... Започна с Ибряма. По неговите
следи Радул вървеше дълго време през Стара планина. И
накрая същите тия следи го отведоха до Ибрямовото тяло –

убито от мечка. После Радул тръгна да търси Сюлейман и
Салито. Тях пък чумата ги уби. И всеки, когото Радул тър-
сеше, за да убие, умираше, преди да го е намерил. Кара Ха-
сан, Али, Тава, Селим и още много други Мехметагови съ-
ратници умряха не от Мехметаговия пищов, който бе в Ра-

дуловите ръце, а все от нещо друго... Накрая остана само
Мустафа ага. Него Радул следваше до Изнебол кабасъ. По
това време бяха изминали двадесет и три години от смъртта

40