Page 40 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

След дълго бродене и проправяне на път сред храстите

Радул се спря и рече:
– Забравил съм къде е...
Чу се да грачи гарван.
И тогава един такъв изскочи от храстите – сякаш до тоя
момент винаги бе седял там и бе очаквал Кардам и Радул да

дойдат. Черната птица застана пред стареца. После пак, ска-
чайки, се шмугна в шубрака. И Радул последва гарвана, а
Кардам последва Радул. И излязоха на малка полянка, която
обаче също не я грееше слънце, понеже клоните на черните

дървета, дето я заграждаха, се бяха гъсто сплели над нея. И
десетки черни гарвани бяха накацали по тях. И не мърдаха.
Не издаваха нито звук. Сякаш бяха мъртви. Само тоя, дето
бе показал пътя на Радул, подскачаше. После разпери криле

и като литна, също кацна на един черен клон, та се изгуби
сред останалите птици.
На тая малка полянка, обградена от черни гарвани и
също такива дървета, имаше гроб. И на него – черен кръст.

Кардам се доближи и прочете имената, които бяха на-
писани върху него. А Радул въобще не ги погледна, понеже
знаеше какво ще прочете момъкът. Понеже сам старецът
беше писал имената на брат си и на сестра си.
Радул метна лопатата към Кардам и му рече:

– Копай!
Кардам не пита за причината. Нищо не рече. Просто
грабна лопатата и започна да копае. И на първата копка,

38