Page 41 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

един гарван изграчи силно, та разпери криле. На втората

копка същото направиха два гарвана. На третата – три гар-
вана. И тия три птици не спряха да махат с криле и да грачат
силно, вперили черните си погледи в гроба, и сякаш се рад-
ваха на това, което правеше младият мъж, и не искаха да
спира.

Ала Кардам се спря.
– Не мога да го направя...
– Измори ли се? – пита го старецът.

– Не, просто не мисля, че е редно.
– Точно ти, който си готов да бъдеш с Магда, няма да
ми казваш кое е редно и кое не е! Копай ти казвам!
И Кардам продължи да копае. Пък Радул – също като
гарваните, не сваляше поглед от всяка негова копка. Все по-

вече и повече черни птици почнаха да грачат, та щом старе-
цът отново заговори, думите му мъчно се чуваха и той тряб-
ваше да вика:
– Отидох до тялото на Мехмет ага – мъртво бе. Мър-

тъв бе и българинът, който заби ножа си в гърба на Мехмет
ага. И мене тогава ме хвана яд на първия, понеже исках аз
да бъда този, който ще погуби турчина. Ала сега си зная, че
нямаше да мога и той мене щеше да убие... Оня дванадесет-
годишен Радул отиде до тялото Мехмет ага и взе кремъкли-

ята от ръката му, която здраво го стискаше. Красив, голям,
тежък и сребърен бе тоя пищов. И пред него младият Радул

39