Page 44 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Къщата на дванадесетгодишния Радул се бе превър-

нала в пепел. Също като Росен и Марица... Това, което свър-
зваше Радул с брат му и сестра му, бе тоя кремъчен пищов.
И него – заедно с жаждата си за мъст, той погреба вместо
Росен и Марица.
Кардам попита:

– Какво стана с Мустафа ага?
Радул отговори:
– Не зная. Може и да е умрял. Може и да е още жив. И
той – също като другите, ще си получи заслуженото. Ако не

го е получил вече... От мене обаче не го е получил и няма
да го получи.
Старецът помълча известно време, през което се чу-
ваше само граченето на гарваните. Сетне пак заговори:

– Пътят към греха е лесен. Него всеки може да ти го
покаже. Може го една старица. Може го и една птица. От
тебе остава да избереш само дали ще следваш тоя, който те

води към злото... А сега закопай пак този пищов!
– Ти си страхливец, Радуле! Как си могъл да оставиш
Мустафа ага да продължава да скита свободно и да върши
злини? Кой знае колко още деца и цели семейства е избил,
а ти не си сторил нищо, та да го спреш! Стоиш тука и ми
говориш за справедливост... Чакаш вместо тебе друг да

свърши това, което е твоя работа!... Ами ако Мустафа ага е
още жив?
Радул не отговори.

42