Page 49 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

– Не знам... Наскоро беше. В деня, в който те срещнах

с оня старец на реката и кучетата ти нападнаха мене и
Магда... Какво значение има? Слагай кожата и идвай!
И Кардам се съблече. Остана гол – както майка го е
раждала, и сетне се загърна само с кожата на вълка-зло. Еф-
росима се приближи до него и се надигна на пръсти. Но по-

неже и така не можеше да го стигне, даде му знак да се на-
веде и той го направи. И тогава тя надяна вълчото лице пред
това на Стрезин.
И Кардам – такъв, какъвто го познаваше старият овчар,

изчезна.
Така преобразен, той последва старата торлакиня. След
тях тръгна и Радул. Скрит в сенките на гората, той се залепи
до едно дърво и видя голямата поляна, на която излязоха

жената и момъкът-вълк. До нея водеше старателно изри-
ната в снега пътечка, осветена от пламъците на горящи бо-
рини, забити в преспите. Огънят им огряваше самата по-
ляна, около която бяха подредени в кръг. До всяка борина

стоеше изправен по един човек с вълча кожа. А се разби-
раше, че тия хора бяха всичките мъже, понеже и те – също
като Стрезин, бяха чисто голи. Вълчите кожи скриваха само
гърбовете и главите, ала гърдите, ръцете, краката и мъжес-
твата им бяха открити. Лицата им не се виждаха.

Имаше двадесет мъже. Присъедини ли се Стрезин, ста-
наха двадесет и един. И високо над тях грееше луната, гар-
ваните летяха в кръг и грачеха силно. В центъра на тоя кръг

47