Page 48 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Защото сянката се спря.

Старият родопчанин видя, че това бе сянка на конник.
И тоя конник, видя Радул, бе Кардам.
Момъкът слезе от коня си и завърза поводите му за
едно дърво. Сетне свали от гърба му и чувала, даден от Еф-
росима. Свали го и извади това, което бе в него. И то не бе

друго, ами кожа на вълк. И то не на кой да е вълк, ами на
оня, който преди години погуби овцете на Радул; който бе
злото; който Кардам цял живот бе преследвал; Радул бе
обучавал шарпланинците си да ядат вълци, за да могат

именно тоя вълк да изядат. Сега кожата на същия този вълк
бе в ръцете на младия Стрезин, по чието лице се бяха изпи-
сали почуда и недоумение – навярно същите, каквито
имаше и по Радуловото лице.

После се чуха стъпки – нито Радул, нито Кардам бяха
помръднали от мястото си. Идеше някой друг.
Сетне глас:

– Всичко наред ли е? – беше Ефросима.
И Радул я видя да се приближава към Кардам.
Кардам попита:
– Откъде имаш тази кожа? Кой уби този вълк?
Ефросима отговори:

– Аз го убих.
– Кога?

46