Page 51 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 51
ВЪЛЧА ПОЛЯНА
няма и да предполага дори кой може да бъде истинският
баща на детето ѝ. Кои сте всички вие ще зная само аз...
Ефросима замълча. Известно време се чуваше единст-
вено граченето на кръжащите гарвани от небесата. После
обаче при Магда отиде първият от мъжете-вълци. И вече
освен черната песен на птиците вече се чуваха и стенанията
на мъжа и торлакинята. След това стенанията на втория
мъж-вълк и торлакинята. После на третия мъж и торлаки-
нята... И докато Радул ги гледаше, топли вълни го обливаха.
Сърцето му заби лудо. Пред него кацна гарван и заподскача
към кръга – сякаш мамеше овчаря да отиде и той при же-
ната...
Накрая дойде редът на Кардам. И тогава надеждата на
стареца, че младият Стрезин ще издържи на изкушението
умря. За разлика от другите мъже-вълци Кардам не бързаше
да приключи с това, за което бе доведен от Ефросима на тая
поляна, а напротив. Бавно галеше Магда. Гледаше я, рад-
ваше се на изящното ѝ тяло... После обаче настъпи момен-
тът, в който Кардам трябваше вече да направи с Магда това,
за което бе извикан, та девойката отново започна да стене и
да дере с нокти кората на стария дъб.
Тая дивотия дойде в повече на Радул. Той си тръгна
още преди края на ритуала.
49
