Page 54 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

но не си готов да вдигнеш оръжие срещу тоя, който е убил

брат ти и сестра ти...
Радул нищо не каза. Но не свали лъка.
Отново Кардам заговори:
– Гониш ме от дома си... Това ли наричаш дом? Една
порутена колиба, Радуле – и като излезе, затвори вратата

след себе си.
Радул знаеше, че никога повече няма да допусне Кар-
дам да прекрачи прага на дома му. Пък и оня едва ли щеше
да се върне някога въобще. Това Радул знаеше. Но не зна-

еше, че следващият път, когато щеше да види лицето на
младия Стрезин без маска и когато двамата щяха да заста-
нат лице в лице, щеше да се случи чак след години, когато
Радул щеше да стреля по Кардам.

ІХ

По него време Вълчите празници бяха наричани още

Мратинци. Защото тогава, вярваше народът, броди Мрата –
прилична на огромна черна кокошка, която обикаля селата,
за да граби младите мъже и да отвежда душите им в отвъд-
ния свят. Та затова по време на Мратинските нощи хората
принасяха в жертва черни птици – за да усмирят Мрата, ко-

ито колеха на прага на домовете си. Първо им режеха гла-
вите. После – и краката. Сетне отрязаните глава и крака на

52