Page 50 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

от черни птици в небесата и мъже-вълци на земята имаше

само едно дъбово дърво. То бе прекършено – от мълния или
пък от тежкия сняг, и цялото бе паднало на земята, от която
стърчаха част от дълбоките му корени.
Върху тоя дъб седеше чисто гола Магда.
Цялото ѝ тяло бе настръхнало и трепереше – дали от

студ, или от страх. По лицето ѝ обаче се бе изписала тъга.
Тя бе като безпомощна сърна, предала се на обградилите я
зверове, от които не можеше да избяга. До нея застана Еф-
росима.

Скоро старицата заговори – а гореше силно, за да може
да надвика гарваните над главата си:
– От името на целия род на сина ми Добрин ви благо-
даря, че уважихте молбата ми, та дойдохте тази нощ тук, за

да бъдете с жена му Магда. При нас – торлаците, когато мъ-
жът и жената не могат дълго време да се сдобият с дете, е
прието майката на мъжа да моли ергени от селото да бъдат
с жената на сина ѝ. И тези, които са готови да изпълнят мол-

бата, трябва да са с вълчи маски, с каквито сте вие в мо-
мента. И на заченатото дете после се дава вълче име. За-
щото то няма да бъде ваше, а на вълка, чиято кожа носите.
Вълча се нарича още поляната, на която се извършва този
ритуал – сиреч тази, на която сме и ние в момента. Вие –

мъжете, които ще бъдете с Магда на Вълча поляна, не
трябва да си сваляте маските и да говорите тази нощ. Така
нито един от вас няма да знае кои са другите мъже. И Магда

48