Page 45 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

Кардам метна първо пищова, а после и лопатата в кра-

ката на стареца, та му каза:
– Закопай си сам кремъклията! – обърна се и изчезна в
храстите, откъдето бе дошъл заедно с Радул.
А щом овчарят грабна лопатата и кремъчния пищов,
гарваните от клоните се вдигнаха във въздуха, налетяха му

и започнаха да го кълват. Радул с право си помисли, че тия
черни птици не искат Мехметаговият пищов да бъде заро-
вен и забравен отново. Той стреля по гарваните, като сам се
изненада, че дори след толкова много години оръжието все

още работеше. И ятото, грачейки силно, се вдигна в небе-
сата във вид на една черна линия, чийто край не се виж-
даше...
Радул сам закопа кремъклията.

VІІ

Старият родопчанин се върна в колибата си по залез
слънце. Влезе вътре, но не откри Кардам – от него и от чу-
вала, връчен му от Ефросима, нямаше и следа. Радул с
право предположи, че младият Стрезин се е прибрал във

Вукан и там ще прекара нощта. А може би още много след-
ващи нощи – Радул не очакваше той да се върне скоро.
През цялата нощ старецът не мигна. Дали заради мис-
лите, които го бяха обзели и не му даваха мира, или заради

пълнолунието навън сън не го ловеше. По някое време чу

43