Page 43 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

на Росен и Марица, а Радул все още не бе успял да отмъсти

за тях. Не бе убил нито един кърджалия. Спомни си как мла-
дият дванадесетгодишен Радул си бе казал, че е готов на
всичко, за да си отмъсти, пък то се оказа, че не му е било
писано да направи нищо. Не му е било писано да си цапа
ръцете с кръв. Пък справедливостта си застигна тези, които

трябваше. Макар и не чрез Радуловите ръце... И до сърцето
на Радул достигнаха тия слова, които хората често повта-
рят: „Който нож вади, от нож умира.“ И Радул се сети за
оня мъж, който заби ножа си в Мехметаговия гръб – и в не-

говия гръб също имаше кама.
Кардам се стресна, понеже лопатата му удари на
твърдо. Той я метна настрани и се разрови в пръстта. Сред
нея намери малка дървена кутия.

– Ако ти, Кардаме – продължи да говори Радул, – си
мислиш, че си готов на всичко, за да бъдеш с Магда, то аз
се надявам съдбата да бъде благосклонна и към тебе, та да
не ти позволи да направиш нищо от това, на което си готов.

Понеже най-опасни и за себе си, и за другите са хората, ко-
ито са готови на всичко.
Кардам изрови кутията от земята. И я отвори. Намери
вътре кремъчен пищов. И понеже бе и тежък, и красив, и
сребърен, и голям, навярно сам се досети, че държеше в ръ-

цете си Мехметаговия кремъклия.
Радул рече:

41