Page 38 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Чул тия думи, Радул сякаш отново се раздели на две

части. Първата бе тая, на която казаното от Кардам ѝ се
струваше смешно. Понеже как може едно момче толкова
рано да се влюби и да говори такива неща! И как можеше
да се влюби в момиче, за което не знаеше почти нищо и с
което дори не бе говорил! Какво знаеше той за нея!

Другата част от Радул бе тая, която се натъжи. И тя над-
деля над първата, та затова овчарят въздъхна тежко и спо-
койно каза:

– Остави го тоя чувал тука и ела с мене.
Кардам послуша Радул. Радул грабна една лопата. Два-
мата излязоха навън и възседнаха конете си.
Радул яздеше дълго време пред Кардам. И двамата мъл-
чаха, докато не навлязоха в една дъбова гора. Тогава прого-

вори старецът:
– Мене, Кардаме, майка ми не е ме е раждала на тая
земя и не тука съм отраснал. Роден съм в Родопа и там бе
моето село. Баща ми е умрял, преди аз да дойда на бял свят,

а майка ми – при идването ми. Израснах с брат ми Росен и
сестра ми Марица. И двамата бяха по-големи от мене. Росен
бе най-големият... Един ден – това се случи по времето, ко-
гато аз бях едва на дванадесет години, турци нападнаха се-
лото ни. И аз, като се върнах – не помня откъде, видях гла-

ватаря им – Мехмет ага, възседнал кон пред къщата ни, ко-
ято гореше. Между нея и агата бяха Росен и Марица. Агата
извади пищова си и с по един изстрел уби и двамата... Пък

36