Page 33 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

Сега той по цели дни и нощи лежеше с отворени очи в

колибата и дума не обелваше. Гледаше в една точка на та-
вана, без да мига. И понеже така бе приличен по-скоро на
мъртвец, Радул често го побутваше и докосваше, за да се
увери, че не е умрял. Но това, че не бе умрял, не го успоко-
яваше твърде много. Защото, мислеше си тогава старецът,

по-страшно е човек да е жив, пък да прилича и да се държи
като мъртвец.
След петата подред безсънна за Кардам нощ Радул се
реши да отиде във Вукан и да търси помощ от баща му –

Милорад Стрезин. Като стигна къщата му обаче, завари я
празна. Разбра, че старият му приятел не бе заминал нада-
леч, понеже като влезе в дома му, намери кремъклията му –
пищовът бе оставен на масата. А къщата изглеждаше пуста,

мрачна. Сякаш жив човек не бе стъпвал в нея от десетиле-
тия. Радул се сети, че влиза за първи път в нея, откакто май-
ката на Кардам почина. Мрачни мисли и скръб изпълниха
стария овчар. Той първо искаше да остане в къщата, та да

изчака Милорад да се върне, но после реши, че не му се седи
повече в тоя дом.
Затова излезе и отиде до отсрещната къща. Похлопа на
вратата. Отвори му младата циганка Деспа.

– Деспе – рече Радул, – знаеш ли къде е Милорад?
– Не зная.
– Като се върне, ще му кажеш ли, че съм го търсил и

че трябва незабавно да дойде да види сина си?

31