Page 30 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

в безопасност, девойката посъбра смелост, изправи се и зас-

тана в цял ръст пред Кардам, та разкри всичката си красота
пред него. Няколко реда тежки сребърни кубелии дрънчаха
на ръцете – тънки като кръста, опасан с пояс и пафти. Дълги
черни коси се спускаха по бялата като снега бърчанка. Бяло
бе и лицето – то цялото трепереше. Дали от студ, или от

страх – не се разбра. А може и от двете. Него го красяха две
обеци арпалии, прилични на златни слънца, малки мали-
нови устни и две сини очи, които плахо погледнаха Кардам,
та сякаш го заляха с мека и сладка светлина.

Радул хвърли бърз поглед на девойката – хубава беше,
но и по-хубави беше виждал той. Това, което до тоя момент
не бе виждал старецът, бе начинът, по който я гледаше Кар-
дам.

Всъщност изражението по лицето на младия Стрезин
му бе познато, но до тоя момент то се бе появявало само
когато слънцето грееше в лицето на момъка, който му се
мръщеше, понеже очите му не издържаха на лъчите, ала ус-

тните му се изкривяваха в едва забележима усмивка, по-
неже душата му се радваше на същите тия лъчи. Тъй и в тоя
момент Кардам гледаше момичето пред себе си и хем му се
мръщеше, хем му се усмихваше дяволито. Докато Радул се
бе опитвал да усмири Бял, реката сякаш бе отнесла момъка,

та когато старецът се обърна, видя, че друг Кардам стоеше
на мястото на предишния.

28