Page 25 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

Чули и веднага разпознали същия тоя глас, който се

разнесе из цялата долина, трите звяра веднага изпълниха
повелята му.
На Николай също не му бе никак трудно да разпознае
гласа – той бе на младия Стрезин. Синът на Милорад.

IV

По времето, в което Радул яздеше през реката (понеже
водите ѝ не бяха замръзнали и на коня му бе по-лесно да

крачи през тях, отколкото да върви през снежните преспи
по брега), небето вече съвсем се бе изяснило и слънцето из-
гряваше, та червените му лъчи осветяваха долината – тя ця-
лата заблещука и стана сякаш друга, нямаща нищо общо с
оная, която бе през нощта.

Радул си мислеше, че тая сутрин не ще срещне в доли-
ната никого другиго освен Кардам и шарпланинците. Но то
не стана така. Понеже преди тях видя Асен, Гьока и Нико-

лай. Последният си мърмореше нещо под носа. Когато за-
беляза овчаря пред себе си обаче, започна да говори по-
силно – така че и старецът да чуе думите му.
– Проклет да е Кардам! В ада да горят и той, и Раду-

ловите псета дано!
И Радул, като спря коня си, рече му:

23