Page 20 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

...

Когато привечер Радул се върна при колибата си заедно
със Сив, Бял и Кардам, завари Черен да се бори с цяла глут-
ница вълци. И много от тях вече бяха паднали мъртви и раз-
късани от челюстите на шарпланинеца. Но сред глутницата
Радул съзря един вълк, който се отличаваше от останалите.

Беше много по-голям, огромен – почти колкото кучетата на
овчаря. Но и друго нещо го отличаваше. Той не се бореше
с Черен, ами ходеше сред стадото и убиваше всяка овца на
пътя си. Не я ядеше. Само я удушаваше и когато вече бе

сигурен, че е отнел живота ѝ, продължаваше към следва-
щата. Така тоя вълк бе отнел вече живота на десетки овце.
Направил го беше сякаш от злоба. И навярно щеше да по-
губи още много, ако не се бяха върнали Радул и Кардам и

по-право – Сив и Бял.
Когато големият вълк ги видя, побягна в гората, а куче-
тата довършиха останалата част от глутницата.
Щом вече всичко бе приключило, Радул седна до Кар-

дам и през сълзи му каза:
– Страхът, Кардаме, наистина е най-големият враг на
човека...
Тогава овчарят си мислеше, че това е най-важният
урок, който трябва да запомни младият Стрезин. И понеже

оня беше само на три години, когато чу тия думи за първи
път и видя тая случка, Радул му ги повтаряше непрекъс-
нато. Често му разказваше за това как се е страхувал да не

18