Page 23 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

мъжете, които бяха дошли, за да ги убият, почнаха да стре-

лят по тях, но ония вече бяха твърде далече. Един от тия
мъже пита Радул:
– Нали ти ги храниш, Радуле? Защо тогава не идват,
като ги викаш?
Птицата, дето закриваше устните на Радул, разпери

крила и сетне от нея сякаш се чу глас:
– Защото кучетата обичат и слушат тоя, който ги
храни. Ала повече обичат и слушат тоя, който им дава сво-
бода.

Така тоя ден Кардам отведе Бял, Сив и Черен дълбоко
в планината, където никой да не ги намери. И шарпланин-
ците се научиха да живеят сами в нея и си създадоха своя
глутница, като събраха кучета от покрайнините на селата.

Пък винаги като ги грозеше опасност, тогава им помагаше
Кардам.
Радул загуби много от овцете си заради липсата на ов-
чарските си кучета, ала си бе казал, че все ще изтърпи, ще

изчака да мине известно време, та да си отиде кучешката
болест от Вукан и тогава вече ще може да прибере обратно
при себе си Бял, Сив и Черен. Ала не стана така. Понеже се
появиха хора, които казваха, че са били нападнати от шар-
планинците в гората и че те са подивели, та почнаха да хо-

дят на лов не за вълци, а за кучета. Думите им на Радул се
струваха много малко вероятни.
Кардам въобще не вярваше в тях.

21