Page 24 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Той всяка нощ ходеше в гората и виждаше своите ку-

чета. Не забелязваше нищо да се е променило в тях. Затова
не спря да ги пази от хората.

III

Когато Николай дочу изстрела от Стрезиния кремъчен

пищов, първо си помисли, че е стрелял старият Стрезин. Но
видя в далечината – сред дърветата на отсрещната кория,
млад мъж, приличен на призрак и побелял от сняг, който се

ръсеше върху него от надвисналите над главата му борови
клони. И стреляше той не по Бял, Сив и Черен, а във въз-
духа.
Като видя това, Николай се ядоса – кръвта му кипна,
понеже сам осъзна, че всичките му усилия тая нощ бяха на

път да се окажат напразни. Изведнъж страховете му се из-
париха, та той отново стана уверен в себе си и в действията
си мъж, готов на всичко само и само да не си тръгне с

празни ръце тая нощ.
Стиснал все така здраво пушката си и нямащ никакво
намерение да се отказва от това, за което бе дошъл, Нико-
лай се прицели отново в Бял. Стреля.
Но не улучи.

– Бял, Сив, Черен! – от отсрещната кория се чу викът
на мъжа, който бе стрелял с кремъклията си във въздуха. –
Връщайте се там, откъдето сте дошли!

22