Page 26 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Внимавай! Да не се случи така, че проклятията, дето

излизат от устата ти, да застигнат не тоя, към когото са от-
правени, а теб самия!
Николай не му отвърна – не се спря дори. Подмина ста-
рия овчар и едва когато оня остана зад гърба му, повтори
пак:

– Проклет да е Кардам!
Асен и Гьока обаче не подминаха Радул. Двамата се
спряха пред него. И Асен преспокойно го попита:
– Радуле, не те ли е страх, че някой ден тия кучета мо-

гат да нападнат тебе или Кардам, както са нападали и други
хора?
– Аз съм ги учил само злото да нападат... Тебе защо те
е страх? Пък и кои са тия, които твърдят, че шарпланинците

ми са ги нападали? Аз не познавам такива.
– Има, Радуле, има. Ето например тоя човек, който ще
ни плати, ако му ги занесем мъртви...
– Това че ви е казал, че ще ви плати, не означава, че са

го нападали моите шарпланинци. Нищо не означава. Но и
така да е, имало е значи защо!... Но не знам, де. Аз тия ку-
чета не съм ги виждал от години. Може наистина да са по-
дивели... Пък и кой е тоя, който ви е заръчал да ги убиете?
Виждали ли сте го наистина? Има ли рани, ухапвания?

Нещо, по което да си личи, че наистина е бил нападнат от
моите кучета, които даже вече на са мои – сега те живеят
свободно в планината. Понеже, знаете, ако човек наистина

24