Page 31 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

Тоя нов млад Стрезин бе друг, непознат на Радул. Ся-

каш някой бе сложил маска на лицето му, та бе скрил ис-
тинския му облик от погледа на стария овчар.
И когато после двамата яздеха – вече сами, през гората,
Кардам рече:

– Радуле, кои бяха тези жени? Знаеш ли ги?
А Радул се стресна, понеже тоя ден за първи път чу Кар-
дам да го нарича по име. Ала не му направи забележка и не
го попита защо така се обърна към него – все пак така бе
редно да го нарича. Просто помълча известно време. Сетне

отговори на въпроса на Кардам:
– Зная ги, сине. От торлаците са. Викат им Белите
хора. Заради белите дрехи, които носят непрестанно.
– Торлаци ли?... От Милорад знам, че торлаците жи-

веят по Белоградчишко и Видинско... Какво правят торлаци
тук?
– Не те е излъгал баща ти. Правилно ти е казал... И тия
торлаци не са тукашни. Казват, дошли са по нашите земи,

защото са бягали от кърджалиите и размириците във Ви-
динско. Търсели по-спокойно място. И го намерили тука.
Радул помълча малко, но по-сетне каза още нещо, на
което Кардам или не обърна внимание, или то просто не го
интересуваше:

– Разбирам ги. Нали и аз сторих същото преди време...
– Знаеш ли, Радуле, как е името на момичето, дето ви-

дяхме днес?

29