Page 32 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Старата – рече Радул, – се казва Ефросима... Кар-

даме, недей да се занимаваш с торлаците. Странни хора са
и никога не знаеш какво да очакваш от тях. Имат си те та-
кива едни странни обичаи, за каквито не си и чувал. Ще взе-
мат някой ден да те вкарат в грях. Особено на това са спо-

собни жените им. По-добре стой настрана от тях. Чуваш ли?
– Радуле, аз за името на момичето питах.
Старецът въздъхна. Сетне рече:
– Магда.

– Магда – повтори Кардам.
А Радул добави:
– Магда, Кардаме, е омъжена. И тая старица, дето
беше днес с нея на реката, това е свекърва ѝ.
Ала старецът си помисли, че е възможно тия свои думи

само той да си ги е чул. Понеже по времето, когато ги изго-
варяше, се чу изстрел наблизо. И не думите на Радул, а
именно тоя изстрел бе това, което привлече вниманието
както на момъка, така и на шарпланинците.

V

Следващите три нощи Кардам не мигна. Той и без това
често ходеше нощем с кучетата на лов и не за първи път не

спеше през нощта. Когато това се случваше обаче, сънят
обикновено го спохождаше през деня. Ала тоя път не бе
така.

30