Page 34 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 34
Васил Попов
– Ще му кажа.
И Радул, като нямаше какво повече да ѝ каже, се обърна
да си ходи. Ала пак чу гласа на Деспа.
– А ти ще кажеш ли на Кардам, че ще се омъжвам в
събота?
Тоя въпрос изненада стареца – той не го очакваше.
– Ще му кажа – рече той, като преди това се вгледа в
тъжните, но красиви зелени очи на циганката.
После тя хлопна вратата и той си тръгна.
...
След няколко часа Радул отново се върна при колибата
си. Бързаше да се прибере на топло, защото слънцето вече
се скриваше и навън ставаше все по-студено. Но когато
стигна вратата, не я отвори, понеже чу гласове. Кардам не
бе сам – говореше с някого.
Радул се приближи и през един тънък процеп на вратата
видя Кардам – сега той стоеше прав, засмян. Върнал се бе
сякаш от света на мъртвите, в който бе бродил през послед-
ните няколко дни и също толкова нощи. И цялото му тяло
трепереше. Но не от студ, а като че от нетърпение и очак-
ване нещо да се случи.
Кардам стоеше пред старицата Ефросима.
И Радул видя оная да дава на момъка един чувал, пълен
с кой знае какво, и я чу да му казва:
– Ако искаш да бъдеш с нея, трябва да облечеш това.
32
