Page 35 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

– Ще го направя – рече Кардам без дори да погледне

това, което бе в чувала.
– Казах ти вече. Знаеш по кое време и къде трябва да
бъдеш. И най-важното – на никого да не споменаваш за
това.

– Няма – каза Кардам.
Сетне Радул видя, че старицата тръгва към вратата. За-
това се отдръпна от нея и се скри зад колибата. Остана там
известно време. Изчака Ефросима да излезе и да се отда-
лечи, та да не го забележи. Пък и можеше Кардам да се

усъмни, че старецът е видял и чул нещо, ако влезеше вед-
нага при него. Затова постоя навън някое време – първо
мислеше да изчака повече, ала не издържа на студа.
Влезе вътре и видя Кардам – вече спокоен, отпуснат и

дълбоко заспал. Прегърнал бе оня чувал, който му даде ста-
рицата. Радул искаше да узнае какво имаше в него, но сърце
не му даде да го вземе от ръцете на Кардам – направеше ли
го, рискуваше да го събуди. Затова просто го зави и изгаси

борината. Радваше се, че Кардам вече спи спокойно, та Ми-
лорад вече нямаше нужда да идва. А той така и не дойде и
не се разбра защо.

VІ

На другата сутрин Радул се събуди преди Кардам и
стана рано, та излезе навън. Слънцето още не бе изгряло, но

33