Page 29 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

място и застанали един до друг, гледаха към завоя на ре-

ката.
Радул попита:
– Какво има там, Черен?
Старецът още не бе изрекъл тези думи, когато черният
шарпланинец, последван от останалите две кучета, се

втурна напред и в следващия миг и трите звяра минаха за-
воя, та изчезнаха от погледа на овчаря.
Кардам, по чието побеляло и сковано от студ лице се
изписа угриженост, стисна здраво кремъклията на баща си,

готов да посрещне с него това, по чиито следи вече бяха
тръгнали шарпланинците, и пришпори коня си напред.
Радул го последва.
Като минаха завоя, видя се, че кучетата лаеха по две

жени, облечени целите в бяло. Едната – млада, другата –
стара. Тая, дето бе млада, бе нагазила в реката и пълнеше
стомни с вода. Нея я лаеха Сив и Черен, та тя не смееше да
се изправи.

Само Бял лаеше старицата.
И ако не бе Радул да слезе от коня си и да го укроти,
звярът сигурно щеше да разкъса възрастната жена, която бе
насочила пушка срещу него. Тогава овчарят не знаеше, но
след няколко години щеше дълбоко да съжалява, че тоя ден

не остави белия шарпланинец да изяде старицата.
А Кардам, успял да усмири Сив и Черен, стоеше пред
тях и гледаше момичето със стомните. Почувствала се вече

27