Page 27 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

бъде нападнат от такива огромни кучета като шарпланин-

ците, надали ще се измъкне ей така и то без нито една рана,
нали?... Защо мълчите?
Гьока се обади за първи път и каза само:
– Довиждане, Радуле.
Радул си помисли, че тия тримата наистина не позна-

ваха този човек, който щеше да им плати за убийството на
кучетата, а само бяха чували за него. Прав беше.
...
Половин час след като се размина с Асен, Гьока и Ни-

колай, Радул посрещна Кардам, Бял, Сив и Черен, които
слязоха от гората. Другите кучета от глутницата ги нямаше.
Старецът така и не разбра къде се бяха дянали, но не го и
интересуваше. Радваше се той само на шарпланинците, ма-

кар че така и не слезе от коня си – знаеше, че направи ли го,
кучетата щяха да му скочат, та да го съборят в реката.
Кардам също яздеше кон, но вече бе мокър до кости.
Замръзнал.

Радул видя кремъклията на стария Стрезин в ръцете му.
– Кога се върна баща ти?
– Вчера – отвърна Кардам.
Сетне момъкът подкара коня си. И каза още:
– Хайде, татко, да идем да убием няколко вълка. Може

пък тоя път да открием и твоя!
Така наричаше Кардам стареца, който го бе отгледал –
татко.... А баща си наричаше Милорад.

25