Page 22 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Живяха си Радул, Кардам и шарпланинците дълго

време спокойно, докато един септемврийски ден не дой-
доха ония мъже, които казаха на Радул:
– Плъзнала болест по кучетата, Радуле. Заръчано ни е
всички кучета да се избият. Дори твоите шарпланинци...
По него време Кардам бе на 17 години, а Радул – на по-

вече от 50. Оставил бе последният да му пораснат такива
два дълги мустака, каквито той навремето нямаше. При-
лични бяха на две крила на бяла птица, които закриваха ус-
тните му. И само по това дали тия крила-мустаци бяха раз-

перени, или не се разбираше дали Радул се усмихва, или не.
С разперени криле посрещна той мъжете оная есен, а като
чу, че искат да погубят шарпланинците му, крилете се свиха
– Радул бе стиснал устни. Дълго време той не каза нищо.

Сетне единият от мъжете пак проговори, като извади пи-
щова си:
– Извикай кучетата си, Радуле!
И Радул викна:

– Бял, Сив, Черен! Елате тука!
И кучетата, чули заповедта на тоя, който ги бе отгледал
от малки, хукнаха към него.
Ала в тоя миг се появи младият Стрезин. И той им
викна:

– Бял, Сив, Черен! При мене елате веднага!
Шарпланинците, като чуха гласа му, спряха се. Обър-
наха гръб на Радул и се затичаха към момъка. Видели това,

20