Page 53 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

хора, които сами не могат да повярват, че са извършили

нещо, от което се срамуват.
Но това трая само миг.
– Няма значение – каза Кардам.
Радул въздъхна.
– Има. Затова не ми казваш. Ала аз зная кой ти я даде

– обърна се и влезе обратно в колибата.
Кардам го последва.
– Радуле, какво смяташ да правиш с... – прекрачи

прага, но се спря.
Понеже Радул бе опънал тетивата на лъка, с който го-
неше вълците. Сега със същия тоя лък бе готов да запрати
една от стрелите си към Кардам.
Радул не бе изненадан, че младият Стрезин си бе поз-

волил за сетен път да внесе в дома му кожата на вълка-зло.
Не се изненада, ала се ядоса.
– Марш! Как смееш да внасяш тая кожа тука! И не
само я внасяш в дома ми, ами и я обличаш! И други неща

правиш с нея! Всичко зная, Кардаме... Затова не искам да те
виждам повече... Напусни дома ми, който бе и твой...
А Кардам изглеждаше разочарован, че Радул не за
убийството на Мустафа ага, а за неговите грехове говореше.
И рече:

– Толкова ли струваше твоята обич? Готов си да вдиг-
неш оръжие срещу мен, защото съм носил кожа на животно,

51