Page 57 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

поговорят, но пък не можеше да бъде сигурен, че войнига-

нът се е завърнал и рискуваше у дома му да завари само
Кардам.
Така стана, че хората, които посетиха стария овчар след
повече от осем месеца самота, бяха тия, от които той най-
малко искаше да бъде посещаван – торлаците.

Деветте сина на Ефросима, чието истинско име Радул
забрави и вече си мислеше, че е Мрата, дойдоха при стареца
на коне и въоръжени – облечени все в бяло. Само един от
деветте коня беше възседнат от двама – това бяха Добрин и

Ефросима-Мрата. Добрин, като не спираше да пришпорва
коня си, отдалече пита Радул:
– Радуле, виждал ли си Мустафа ага и съратниците

му?
Радул отговори:
– Не съм.
После Радул пита Добрин:

– Защо го търсите?
Торлаците спряха конете си пред колибата, за да почи-
нат малко.
Радул се загледа в старицата. Наистина я виждаше с
черно оперение и големи криле. Така като я гледаше с раз-
перени криле и прегърнала сина си, мислеше си, че Ефро-

сима-Мрата може всеки момент да вдигне Добрин във въз-
духа заедно с коня му. А черните ѝ очи гледаха само гарва-
новия череп и гарвановите крака пред вратата на колибата.

55