Page 62 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

от нея, та старецът не можеше да различи звука от Мехме-

таговия кремъклия. Когато в небето се гърмеше, единстве-
ното нещо, по което се разбираше, че и в гората се стреля,
бяха светлините от гърмящите пищови и пушки. И те дълго
не престанаха.
Дори след като от гората излязоха на коне трима кър-

джалии.
Единият от тях бе Мустафа ага. Другите двама Радул
виждаше за първи път. И тримата бяха грабнали и завър-
зали по една жена, чието лице бе скрито. Затова Радул си

помисли, че сигурно тия тримата бяха успели да преминат
през мъжете-вълци, понеже никой от тях не познаваше
Мустафа ага. И никой не е знаел у кого от тримата е Магда,
та затова не е посмял да стреля. Ала щом тримата кърджа-

лии напуснаха гората, старецът видя, че двама от тях носеха
не жени, а сламени кукли, прилични на жени, които сетне
захвърлиха настрани.
Само у Мустафа ага остана Магда.

И тримата кърджалии не се спряха, когато видяха, че
старецът, срещу когото яздят, е въоръжен само с лък. На
родопчанина му мина през главата мисълта за бягство. Той
не желаеше да бъде убит. Не желаеше и да убива...
Защо тогава си тука, Радуле? Защо помагаш на тия

мъже-вълци? Не, ти не помагаш нито на тях, нито на Магда.

60