Page 66 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Радул не знаеше, че той открадна синовете на Магда, за-

щото нито един от мъжете-вълци не бе свалил маската си
оня летен ден и не знаеше кой е тоя до него. Пък дори Радул
да бе казал истината, пак нямаше да има голяма полза, по-
неже младият Стрезин не държеше синовете при себе си, за
да не го заподозрат. Скрил ги бе някъде и само той си зна-

еше къде. Ала на стария овчар му се искаше и той да знае
къде са децата, та да каже на Магда. Защото плачът на май-
ката, изгубила синовете си, не излизаше от главата му.
Ето затова Радул почна да се радва на все по-често спо-

хождащия го сън – само в него той намираше мира. И зас-
пиваше по всяко време – докато седеше на стола пред ко-
либата си, докато доеше овцете, докато ядеше... И знаеше,
че някой път просто няма да се събуди. Ала един ден заспа

в гората и засънува странен сън – по-странен и от тоя с
Мрата. В него Радул вървеше редом с Черен и Сив сред
треви и храсти. И имаше усещането, че е висок колкото дру-
гите два шарпланинеца. И че диша като тях. И че ръмжи

като тях. Лае като тях. Радул разбра, че вижда през очите на
Бял. Бе станал сякаш един от трите шарпланинеца. И му ха-
ресваше, че има толкова много сили да тича безспир. Ако
беше човек, щеше да извика от радост. Ала беше Бял и само
лаеше.

Начело на трите кучета бе Черен – той ги водеше. И ги
отведе на Вълча поляна.

64