Page 69 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

Сетне изскочиха на Вълча поляна.

Там бяха 21-те мъже-вълци. Двадесет от тях – подре-
дени в кръг. Един само (това бе тоя с кожата на вълка-зло)
– на прекършения дъб с голата Магда. А Бял-Радул зам-
ръзна на място насред Вълча поляна и нищо не стори. Ала
Черен и Сив се нахвърлиха върху мъжете-вълци, които за-

почнаха да крещят от ужас. Магда и тя, като видя подиве-
лите шарпланинци, почна да вика:
– Пусни ме! Пусни ме!
Ала Кардам не я пускаше от обятията си. Решен бе явно

да свърши първо това, за което бе повикан и помолен от
Ефросима-Мрата още миналата зима. И не го интересуваха
страданията на другите мъже. За тях, а и за думите на Магда
той сякаш бе глух. И чак когато приключи с нея, отдалечи

се от падналия дъб и отиде първо до Черен, който бе заха-
пал ръката на един от мъжете-вълци, та му заповяда:
– Черен, спри! Пусни го!
И Черен го послуша. Пусна ръката на мъжа-вълк, по-

неже чу тоя глас, чиито заповеди винаги бе изпълнявал. Ала
като видя, че този глас дойде от човек с вълчо лице (и то
познато вълчо лице), се стресна, та се отдръпна назад.
Впери жален поглед в Кардам и почна да скимти. Сякаш му
казваше: „Махни тая маска, тоя вълк от лицето си!“ Ала

скимтенето и молбата на Черен не достигнаха до Кардамо-
вото сърце, а до Кардамовите уши достигна лаят на Сив.
Последният стоеше в него миг пред Ефросима-Мрата. Ако

67