Page 64 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Магда роди бързо – след около час-два, през които не

спря да вали дъжд и стрелбата в близката гора още не бе
стихнала. Роди ѝ се син – голямо, тежко момче с черни
коси. Радул преряза пъпната връв с една стрела и по това
време гърмежите и в небето, и в гората бяха вече спрели, та
цареше тишина. Старецът имаше странното усещане, че це-

лият свят сега тях гледа. Само дъждът не престана да се
сипе. Той бързо отми кръвта от детето, което сам Радул дър-
жеше в ръцете си. И тогава Радул видя белега на крачето
му.

И тоя белег го имаха само хора от рода Стрезин.
Така овчарят разбра, че на това бебе баща му бе Кар-
дам. А като го разбра, стори му се, че душата му изпищя от
ужас. Сетне разбра, че не е била душата му, а Магда. И тя

раждаше второ дете. И то бе момче. И то бе на Кардам син.
Ала двете не бяха еднакви – второто бе по-малко, без коса.
Само по белега на крачето си приличаха двата сина на
Магда.

Радул съблече ризата си и с нея уви новородените. По-
нечи да ги подаде на майка им, ала тогава от ръцете му ги
грабнаха тия на мъжа-вълк Кардам, които бяха целите пок-
рити с кръвта на мъртвия вече Мустафа ага, та с нея нама-
заха и бебетата. И Кардам навярно също видя белезите по

крачетата на момчетата, защото се засмя, зарадва се.
И се чу гласът на Магда да кръщава децата ѝ. Тя посочи
това, което се бе родило първо, и рече:

62