Page 65 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 65
ВЪЛЧА ПОЛЯНА
– Този ще е Вълкомир.
После – второто, и каза:
– А това е Вълкан.
Сетне разпери ръце. Искаше да ги прегърне, да ги вземе
в обятията си. Ала Кардам, който не бе свалил маската си
(и Магда не знаеше, че това е Кардам), не ѝ ги даде. Понеже
в далечината чу гласовете на торлаците.
Магда каза:
– Дай си ми синовете!
Кардам не я чу. А ако я е чул, не я послуша. Качи се на
коня на Радул.
Старецът скочи на крака и му каза:
– Какво правиш? Върни децата!
– Вълкомире! Вълкане! – крещеше Магда.
И Кардам, като пришпори коня, се изгуби с двете ново-
родени в далечината.
ХІ
Конят на Радул, който Кардам открадна заедно с Въл-
комир и Вълкан, повече и не потрябва на истинския му соб-
ственик, защото той легна болен. Изведнъж дойде при него
дълбоката старост. Може би причината за това внезапно
нейно пристигане бе, че родопчанинът не успя да понесе
цялото това зло, което видя – и то в Кардам. Никой освен
63