Page 65 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 65

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

                  –  Този ще е Вълкомир.

                  После – второто, и каза:
                  –  А това е Вълкан.
                  Сетне разпери ръце. Искаше да ги прегърне, да ги вземе
              в обятията си. Ала Кардам, който не бе свалил маската си
              (и Магда не знаеше, че това е Кардам), не ѝ ги даде. Понеже

              в далечината чу гласовете на торлаците.
                  Магда каза:
                  –  Дай си ми синовете!
                  Кардам не я чу. А ако я е чул, не я послуша. Качи се на

              коня на Радул.
                  Старецът скочи на крака и му каза:
                  –  Какво правиш? Върни децата!

                  –  Вълкомире! Вълкане! – крещеше Магда.
                  И Кардам, като пришпори коня, се изгуби с двете ново-
              родени в далечината.

                                             ХІ


                  Конят на Радул, който Кардам открадна заедно с Въл-
              комир и Вълкан, повече и не потрябва на истинския му соб-
              ственик, защото той легна болен. Изведнъж дойде при него
              дълбоката  старост.  Може  би  причината  за  това  внезапно

              нейно пристигане бе, че родопчанинът не успя да понесе
              цялото това зло, което видя – и то в Кардам. Никой освен




                                                                         63
   60   61   62   63   64   65   66   67   68   69   70