Page 70 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

сега зависеше от Радул дали да спре шарпланинеца да по-

губи торлакинята, нямаше да му попречи. Но и Сив, като чу
гласа на Кардам, се стресна и се отдръпна назад – не за да
изпълни волята на тоя мъж-вълк, а за да се отдалечи от него.
За разлика от Черен, Сив не скимтеше и не се молеше на
Кардам, а му ръмжеше. Лаеше го. И не спря дори когато

младият Стрезин рече:
– Сиве, аз съм!
И трите кучета се отдръпнаха от Кардам. Скочиха в го-
рата и се изгубиха в мрака.

...
Много мъже-вълци пострадаха, ала никой не умря оная
нощ, в която с Магда успя да бъде само Кардам. И всички
разбраха, че момчето, което Магда роди девет месеца по-

късно и което бе наречено Вълкадин, бе син на Кардам. Зна-
еха, че младият Стрезин ги е спасил от шарпланинците, по-
неже трите кучета само него слушаха. А Радул не разбра
кога и как, но бе сигурен, че някога и някак Кардам бе отк-

раднал и Вълкадин.

ХІІ

„След тая нощ – мислеше си Радул и беше прав, –

Мрата не ще потърси повече Кардам.“ И още си мислеше

68