Page 75 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

В него миг Кардам свали вълчата си маска и захвърли

кожата настрани, та каза:
– Магдо, аз съм...
– Кой си ти? Не те познавам...
Бял-Радул видя Кардам да опипва с длани лицето си.
Сякаш се опитваше да се увери, че наистина вълкът не е

вече на лицето му; че то не се бе променило. Сетне старият
родопчанин съзря през очите на белия шарлпанинец това,
което съзряха и тия на Кардам. Гледаха те към Стрезиния
пищов, който бе в десницата на мъртвия вече мъж.

Магда махна вълчата маска от неговото лице, та се раз-
бра, че мъртвият бе Милорад.
Кардам бе убил баща си.
В него миг той навярно се досети това, което се досети

и Радул, понеже очите му се напълниха със сълзи. И то бе,
че когато Магда е казвала, че люби Стрезин, не е говорела
за младия, а за стария Стрезин. И сега Кардам не можеше
да бъде сигурен, че децата, които торлакинята роди и които

той отвлече, бяха негови синове, а не негови братя.
Ако тогава Радул бе човек и бе видял тая гледка със
собствените си очи, те щяха да заплачат. Ала бе бял шар-
лпанинец и можеше само жално да вие сред полето. Освен
неговия вой чу се още тропотът от конски копита на отда-

лечаващия се жребец, който носеше Кардам на гърба си.

73