Page 71 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

ето какво: „Останалите мъже-вълци сигурно са се напла-

шили от шарпланинците и повече няма да стъпят на Вълча
поляна.“
И наистина през следващите шест или седем години –
старецът им изгуби бройката, Бял-Радул заварваше Вълча
поляна все празна по време на Вълчите празници. И през

всичките тия години смъртта не дойде ни за родопчанина (а
той я очакваше всеки момент), ни за Добрин (а неговата
смърт очакваха много хора да настъпи от много години на-
сам). Радул не знаеше даже от какво трябваше да е болен

тоя торлак. И оня ден, преди години, когато деветте братя
търсеха Мустафа ага и Добрин пита за него, мъжът на
Магда не приличаше на човек, който скоро ще умре.
Така изминаха следващите шест или седем години – без

смърт за Радул и Добрин и без вест за Кардам и синовете
му.
Ала на шестата или седмата година, по време на Въл-
чите празници, Бял-Радул се намери отново в гората, сред

която бе Вълча поляна. Отиде през нощта и тоя път бе сам.
Сив и Черен не искаха да припарят по него време на това
място. И белият шарпланинец застана зад едно дърво и ос-
тана скрит за хората, които се намираха насред поляната.
Това бяха Магда, Ефросима-Мрата и още петима само

мъже-вълци, сред които бе и Кардам. Ефросима-Мрата го-
вореше нещо все така неразбираемо. Но говореше не високо

69