Page 76 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

ХІІІ

Милорад Стрезин бе погребан в двора на родния му
дом във Вукан. Погреба го сам Радул. Той продаде овцете

си и заживя в празната къща на Стрезин, понеже знаеше, че
някой ден Кардам ще се върне. Затова пищовът на стария
Стрезин му бе под ръка непрестанно.
А Кардам се върна девет месеца след като погуби баща
си – и то през нощта. Влезе и понеже не очакваше в бащи-

ния му дом да има друг човек, се стресна, когато чу Раду-
ловите думи:
– Да не си помръднал!

Момъкът видя стареца. Въздъхна. Сетне рече:
– Ти ли си бил, Радуле?
Клекна и извади една от дъските на пода. Под нея
имаше барутник и няколко куршума. С един от тях мъжът
зареди Мехметаговия кремъклия. А Радул, като видя оръ-

жието, насочи Стрезиния пищов към Кардам, та пак пов-
тори:
– Не мърдай!

Кардам, без да го поглежда, се засмя:
– Радуле, ти нямаше смелост да убиеш хората, които
погубиха брат ти и сестра ти. Мене ли, когото гледаше като
син, ще убиеш?

Кардам се обърна и отвори вратата да си ходи.

74