Page 81 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Окото на вълка

КРЪСТАН
О
т раните на Кръстан не преставаше да шурти кръв, ко-
ято се примесваше с чужда такава, останала по тялото

му след битката. Същата тая кръв бе единственото топло
нещо, дето Кръстан бе усетил през последните няколко дни
и също толкова нощи, през които като по чудо не спираше
да броди из гората, крачейки едва-едва и оставяйки кървави

дири след себе си. Някои от по-дълбоките рани войводата
бе успял да привърже, но за останалите нямаше ни сила, ни
време. Спреше ли за по-дълго, рискуваше да бъде хванат от
кърджалиите, които бяха по следите му и които понякога
бяха толкова близо, че Кръстан можеше да чуе както гласо-

вете им в далечината, така и лая на кучетата им. Заради дъл-
гите му руси коси и също такава брада всеки човек, който
живееше в Изнебол кабасъ по него време, можеше лесно да

го разпознае, та затова той спря до едно поточе, пи вода, а
сетне намаза косите си с кал, надявайки се, че ако попадне
на чужди му хора в планината, няма да го познаят.

79