Page 83 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

стори нещо, което не бе правил отдавна – вдигна бавно дяс-

ната си ръка и събра в едно палеца, показалеца и средния
пръст. И като направи това, в съзнанието му изплува спо-
мен отпреди много години.
...
Късна пролет е и в дъбовата гора лъчите на утринното

слънце пронизват младите листа на дърветата, чиито ко-
рони са прилични на лумнали борини със зелени пламъци.
Вътре в гората, под хладната сянка на вековния лес, възду-
хът е все още студен и влажен и на места са останали обла-

чета сутрешна мъгла, сякаш попили в себе си зелените со-
кове на листата. Като че дори въздухът под сключените ко-
рони на дъбовете е зелен… Сега Кръстан е млад – на 15 го-
дини е и с всеки изминал ден силата у него расте и изпълва

тялото му. Стиснал здраво тоягата си от дрян, тренира за-
6
едно с останалите таксидиоти , събрали се тая сутрин в го-

6
Таксидиот (от новогр. ταξιδιώτης, „пътник“) – таксидиот се нарича пътуващ
православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвувания за ма-
настир. Таксидиотската служба е най-разпространена по време на Османското
робство и Възраждането. Пътуващите монаси таксидиоти са разработили още
в първите векове на робството цяла система от бойни техники, за да оцелеят
във враждебната среда. В своята книга „Бойни изкуства и военно дело на древ-
ните българи“ Дориян Александров отделя специална глава за бойните умения
на таксидиотите. Той твърди, че има запазени сведения за наличие на цялостна
бойна система при монасите таксидиоти, тъй като в своите пътувания те били
изложени на безброй опасности както от страна на турци и гърци, така и от
страна на разбойници, защото пренасяли непрекъснато пари и ценности. Мо-
насите, пише Дориян Александров, избрали тоягата като основно средство за
самозащита. Тоягата била с кука на дебелия край, като овчарските геги. Била от
81