Page 88 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

По дрехите му бяха полепнали листа и на места се виж-

даха следи от пръст. Щом южнякът задуха откъм гърба на
детето, донесе към ноздрите на войводата миризмата на
земя, шума и гора, та Кръстан с право си помисли, че то бе
прекарало последните няколко дни и нощи, бродейки из го-
рите. Затова дори не се надяваше появата на това момче да

означава, че наблизо има селище, в което да потърси по-
мощ. Въпреки това се зарадва, като го видя. Усети, че е
срещнал човек, който не му е враг и от когото няма нужда
да бяга и това накара сърцето му да се изпълни със спокойс-

твие, та изпод брадата му се появи едва доловима усмивка.
Но това спокойствие трая едва миг.
Понеже зад момчето и водения от него катър се появи
една жена.

Млада циганка. С големи и дълбоки зелени очи, които
напомниха на Кръстан за онова пролетно утро в гората, ко-
гато той тренираше заедно с Вениамин и останалите такси-
диоти. Няколко дълги черни кичура коса се спускаха изпод

червената забрадка. Всъщност лицето ѝ не се виждаше ця-
лото – то бе скрито зад пушката, която циганката стискаше
здраво и която бе насочила към гърдите на Кръстан.

ВЪЛКАДИН
И преди Вълкадин се бе съмнявал, че наистина бе роден
от жената, която той наричаше майко, а другите зовяха по

86