Page 78 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

После Кардам чу от устата ѝ да излизат такива думи,

каквито навремето си мислеше, че иска да чуе от Магда:
– Кардаме, аз само тебе любех... И те чаках. Да не
беше седял толкова време по горите като някой звяр, а да
ме беше взел преди да се оженя, сега друго щеше да е...
Кардам наведе глава.

Радул си спомни, че когато младият Стрезин бе още
дете и вършеше някаква работа, случваше се понякога да се
нарани неволно. И тая рана той по време на работа не я за-
белязваше. Не знаеше за нея. Но щом Радул го питаше:

„Къде си се убил така?“, тогава по лицето на детето се по-
явяваше такова едно изненадано и натъжено изражение, че
сякаш всеки момент се готвеше да заплаче. Същото това из-
ражение на наранен отдавна, но разбиращ за тая рана чак

сега мъж се появи на лицето на Кардам. Той каза само:
– Грижи се за сина ми, Деспе... – и се изгуби в тъм-
ното.
Така Радул разбра, но на никого не каза, че у Деспа бе

един от синовете на Магда – Вълкомир, Вълкан или Вълка-
дин.
Той напусна дома на Милорад Стрезин и още същата
нощ се върна в колибата си. Казал си бе, че повече няма да
слиза от планината и да ходи по селата. Ала не знаеше, че

още на другия ден щеше да му се наложи да го направи.
Тая нощ се случи и последният път, в който Радул заспа
и се видя в тялото на Бял.

76