Page 58 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

След като бавно вдигна десницата си и ги посочи, торлаки-

нята каза нещо, което Радул не разбра. И първо си помисли,
че тая черна птица в бели дрехи говори на някакъв таен
език, а после разбра, че тя просто не може да говори, понеже
цялата ѝ лява страна се бе втвърдила и лявата част от лицето
ѝ се бе страшно изкривила. Радул не пита какво ѝ е. Като

видя, че черната Мрата не може да говори, помисли си, че
тя вече не ще може и да вкара в грях повече млади мъже.
А Добрин каза:
– Мустафа ага отвлече жена ми, Радуле, а тя носи

дете... Ако го видиш, трябва да ми кажеш!
И деветимата братя пришпориха конете си и скоро се
изгубиха заедно с Ефросима-Мрата в далечината.
Радул, като знаеше, че Кардам щеше да се погуби, ако

бе тръгнал да спасява Магда, яхна своя жребец и се отправи
към дома на Милорад. Знаеше, че да говори с младия Стре-
зин нямаше смисъл и може би само неговият баща можеше
да го спре. Ала в Стрезиния дом нямаше никого. И докато

старецът викаше Милорад по име пред портите, той чу
гласа на Вита – майката на мъжа, за който се омъжи Деспа,
да казва:
– Няма го, Радуле. Не се е върнал от служба...
Чул тия думи, родопчанинът се успокои. Той знаеше,

че щом старият Стрезин го няма, значи го няма и неговият

56