Page 138 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Могъщ и кръвожаден, той се издигна нависоко. Ехото

в леса го повтори и потрети. После воят секна. Звярът сякаш
празнуваше своята победа и оповестяваше със своя запла-
шителен вой, че в тая гора господства той.
– Какво ще наредиш, ага? – пита Ерджан след кратко
мълчание.

Преди Кара Фейзи обаче заговори синът му – Али бег:
– Да влезем всички в гората и да ги избием! Сега са ни
паднали!
– Не – прекъсна го Кара Фейзи. – Стъмва се, а и те

имат предимство и укритие в гората. Няма да рискувам жи-
вота на още от хората си тая вечер. Освен това не знаем
дали в гората няма други от четата на Кръстан. Той навярно
не е бил сам. Няма как една циганка и един ранен мъж да

надвият толкова от хората ми и кучетата им… Ще чакаме
до сутринта.
– Да запалим гората! – продължи Али бег, който явно
не можеше да се примири с мисълта, че ще допуснат войво-

дата да им се изплъзне.
– И какво като я запалиш? – пита го Кара Фейзи. –
Имаш ли хора от другата страна на гората, които да ги чакат
там, та да ги хванем?
Али бег мълчеше.

Ерджан Али Нироглу знаеше защо Кара Фейзи зададе
на сина си тези въпроси. Досега винаги хващаха враговете
си по този начин – запалваха единия край на гората, в която

136