Page 139 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

се криеше врагът, и отиваха в другия ѝ край да го изчакат

да излезе на открито, за да избяга и да се спаси от пламъ-
ците. Този път обаче нямаха време да обходят гората и тя
им бе непозната. Нямаше никаква полза да палят леса.
– Агата е прав – обади се и Ерджан, макар да знаеше,
че Кара Фейзи няма нужда от одобрението му. – Запалим ли

сега пожар, няма да сторим нищо. Даже ако има оцелели
наши хора в гората, ще погубим и тях. И няма да разберем
какво се е случило. Пожарът ще изпепели всичко. И как ще
узнаем дали сред обгорените от пламъците тела не е и това

на Кръстан...
Прибраха и погребаха единствено телата на кърджали-
ите, които Кръстан и циганката бяха успели да погубят в
началото на гората. И се взе решение да изчакат да отмине

нощта, та да изгрее слънцето.
Но Ерджан не успя да мигне цяла нощ от страх. Чуваше
как и другите кърджалии си шушукат, та знаеше, че не само
него не го ловеше сън.

На сутринта – когато първите лъчи на слънцето изг-
ряха, Кара Фейзи поведе всичките си кърджалии в гората.
Навлязоха плахо и сред всички цареше тягостно наст-
роение. И макар слънцето вече да бе изгряло, в гората про-
дължаваше да е все така мрачно. Минаха покрай първите

няколко трупа – безжизнените и отдавна изстинали тела на
кучетата лежаха проснати насред тъмночервени локви
кръв. Раните, причинили смъртта им, бяха от куршуми. По-

137