Page 144 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 144
Васил Попов
Хората на Али бег бяха шепа млади момчета – с буйна
кръв, ала неопитни.
– Ага, винаги съм бил честен с теб – рече му Ерджан.
– И сега ще ти кажа, че нямам доверие на Али бег. Кръвта
му кипи, ала и го заслепява.
– Така е – съгласи се Кара Фейзи. – Затова го пращам
да търси Кръстан, а не да води битка с четата му, белким
съумее да се справи с един човек, който може даже и да не
е сред живите вече…
Върнаха се пак при ранения кърджалия.
Кара Фейзи го пита:
– Какво стана с момчето и циганката?
И оня отговори:
– Момчето избяга заедно с вълка. Скриха се в мъглата
и тръгнаха нагоре по течението на реката.
Ерджан си помисли това, което навярно мина и през
ума на Кара Фейзи: че вълкът и детето са тръгнали към Гар-
ванов камък.
Сетне раненият каза още:
– А циганката е мъртва… – и посочи към оная част на
гората, където тялото на жената лежеше безжизнено и окър-
вавено. Близо до него черните гарвани се хранеха с тялото
на убития катър.
Ерджан и Кара Фейзи се приближиха до циганката.
Очите ѝ бяха затворени, а ръцете скръстени над кървавите
рани, причинили смъртта ѝ. Приличаше на заспала. Дрехата
142
