Page 146 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

въпреки отсъствието ѝ очите му се наляха със сълзи – за тях

кръвта не бе от значение…
През главата му мина и тая отчаяна мисъл, че може да
спаси Деспа с някоя от нейните магии. Пита я през сълзи:
– Какво да правя? Кажи ми какво… Не мога ли те
спася така, както ти спаси Кръстан?

Деспа поклати глава и му отвърна:
– Късно е за магии, Вълкадине...
Помълча няколко мига. Сетне добави:
– Не се страхувай… И помни: не всеки вълк е звяр.

В него миг слънцето залезе.
И Деспа умря в ръцете на Вълкадин.
Момчето хвърли отчаян поглед към Кръстан. Войво-
дата обаче се обърна и се изгуби в мъглите, последван от

още кърджалии и кучета.
И от същите тия мъгли на негово място се появи вълк.
Огромен вълк с настръхнала черна козина по гърба и
остри бели зъби, заради които кучетата отстъпиха назад, а

кърджалиите замряха на място. И тоя вълк имаше едно само
око, та Вълкадин разбра, че това бе животното, с което ду-
шата на Кръстан се бе свързала след магията на Деспа.
Кучетата не успяха да съберат кураж, та да нападнат
първи. Затова Едноокия им се нахвърли. Здравите му че-

люсти щракваха бързо и забиваха надълбоко острите зъби.
Скимтейки и гърчейки се от болка, кучетата умираха бързо
и с прегризани гърла.

144