Page 143 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

разбиваха, та отскачаха нагоре няколко човешки ръста.

Грохотът от тия сблъсъци бе оглушителен. И скалите, които
се надвесваха над реката, и малкото успели да прораснат
сред тях дървета и храсти ги заливаше потоп, който се дви-
жеше заедно с вятъра. Така мокри и огрени от лъчите на
утринното слънце, те блестяха и изглеждаха като покрити с

разтопено сребро. Над ждрелото и сред издигащите се на-
високо пръски на реката, се образуваха дъги.
Ерджан се обърна към Кара Фейзи. Това, което му каза,
го извика силно, макар че агата стоеше точно до него. По-

неже трябваше да надвика грохота на бясната вода.
– Хората ти ще мислят, че Кръстан е станал на вълкод-
лак!
– А ти какво мислиш? – пита го Кара Фейзи, без да

сваля поглед от ждрелото пред себе си. По брадата му ли-
чаха малки капчици вода, които вятърът бе донесъл откъм
реката.
– Не зная, ага…

– На никакъв вълкодлак не се е превърнал, а е скочил
в реката – рече преспокойно главатарят.
– Ако е така, е мъртъв… Какво ще правим?
– Гарванов камък се намира нагоре по течението на
реката. А водите ѝ са отнесли Кръстан надолу... Ще се раз-

делим. Ще пратя Али и хората му да търсят Кръстан, а ние
ще продължим към Гарванов камък.

141