Page 141 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Телата бяха разпокъсани и с изтръгнати гръкляни. Ос-

три зъби и здрави челюсти бяха отнели живота им.
– Ага… – един от кърджалиите бе оцелял и със сетни
сили се опитваше да говори.
– Дайте вода! – заповяда Кара Фейзи и един от хората
му донесе вода на ранения.

Кара Фейзи го изчака да се напие и да преглътне. Сетне
го пита:
– Какво стана? Колко бяха?
– Нямаше други – рече раненият. – Само циганката,

Кръстан и момчето…
Щом Ерджан чу това, сърцето му се сви.
Оня продължи да говори:
– Кръстан беше като обладан от зъл дух, ага! Вдигаше

и мяташе по нас камъни и дървета, каквито иначе и десет
мъже заедно не биха могли да вдигнат… По Родопите на
такива хора казват, че не са сами и че зли сили са се вселили
в тях… Някои от мъжете успяха да забият ножовете си в

тялото му. Сам аз запратих куршум към него… Отваряхме
дълбоки рани в тялото му и от тях наистина бликваше кръв,
но после – само няколко мига по-късно, същите тия рани
започваха бързо да заздравяват. А Кръстан продължаваше
да стои на краката си и да погубва всеки един, който се доб-

лижеше до него…
Черни гарвани долетяха в гората и започнаха да грачат
грозно. Бяха надушили смъртта и идваха да се нахранят с

139